История на Ориентирането в Град Сливен Ориентирането в град Сливен за пръв път навлиза като практика в дейността на Туристическо дружество "Сините камъни" през 1958 год. От тогава започва подготовката на ориентировачи. Пръв с това се заема Кръстьо Алексиев, а след това Добри Кисьов и други. През същата година в специален краткосрочен курс за съдии се подготвят Любен Петков, Евгени Данчев, Петър Мъглов и още неколцина. Тяхната подготовка е свързана с предстоящите Републикански състезания, предвидени да станат около Сливен... Петите Републикански състезания. Уреждат се от 24 до 27 септември 1959 година в местността "Карандила". В Сливен пристигат националните отбори на Унгария, Чехословакия, Румъния, Германска Демократична Република, Полша и България. С течение на годините масовостта на състезанията по ориентиране в града под сините камъни се увеличава. През 1960 година към Туристическото дружество и Пионерския дом се сформират и групи от ученици за обучение по ориентиране съответно с ръководители Георги Ламбов и Кръстьо Алексиев. Тогава през онези години сливенските ориентировачи постигат добри резултати на отговорни състезания. В първите Републикански състезания за пионери по двойки Симеон Асенов и Михаил Минчев се нареждат на 23-то място. Клуб по ориентиране към Туристическото дружество е образуван през 1969 година . Оглавява се от Коста Шишков. Клубът се насочва към по системна работа за подготовка но ориентировачи. Назначават се и първите инструктори - Михаил Минчев и Енчо Янков. В училищата работят повече групи по ориентиране. Редовно се организират градски състезания. След 1971 година работата на клуба позамира , макар в него да продължават да се обучават около стотина ориентировачи. През 80-те години благодарение на Иван Илиев-ориентировач завършил Висшия институт по физкултура ориентирането в Сливен отново започва да се развива. Отново се работи с училищата, като III СОУ"д-р Иван Селимински" става базово училище със специална паралелка за обучение на състезатели по ориентиране. Привлечени за работа в клуба са Симеон Асенов, Тенъо Аврамов, Женя Павлова и др.. Постигнати са и първите резултати на републикански състезания. Мариана Славова, Ивайла Пантелеева, Миглена Маринова, Иван Николаев, Светослав Ганев започват да побеждават на отговорни състезания и с постиженията си доказват, че ориентирането трябва да се разграничи от туризма, че трябва то да се взема наистина като спорт. Знаменито става сътрудничеството на клуба от града под сините камъни с клуба от град Дрезден Динамо - Източна Германия. Гостуванията на разменни начала са основен приоритет в сътрудничеството по между им. Нов тласък ориентирането получава с назначаването на Фотин Димитров, който с уменията си прави промени в организацията на клуба и по този начин допринася клуба към дружеството да се възроди изцяло. Председател по това време е Александър Керемедчиев. Създадена е школа за развитие на ориентирането. Построена е даже малка барака с учебен кабинет, събликалня, склад, баня в двора на основно училище "Васил Левски", която става мястото където се събират, обучават и тренират сливенските ориентировачи. Купа "Стоте войводи" провеждаща се като по традиция в местността "Карандила" става най-голямото състезание в окръга. На него се събират около 200 ориентировачи от Сливен, Твърдица, Нова Загора, Шивачево, Злати войвода и др. През 1986 за кратко в клуба като треньор работи Пламен Джамбазов - състезател от град Самоков. За краткия си престой в Сливен съумява да организира Републикански състезания в село Бяла, Сливенско. Сам изработва картата, която остава за клуба. Тогава с издаването на карти се занимават Симеон Асенов, Желъо Азманов, Георги Кънчев и Женя Павлова. Издадени са карти местността Даула, село Катунище, град Котел, Хамам баир, Карандила, Кортенски бани и др. По това време забележителни резултати има в работата с децата от село Блатец. Те се обучават заедно с децата от Сливен и на моменти имат по добри постижения на състезанията от републикански мащаб, особенно при момичетата.
	От 1988 в клуба е назначен като треньор Георги Станев. В сътрудничество със Симеон Асенов, Петър Марков и още наколко учители в Сливен в страната се заговорва за ориентировачите от града на стоте войводи. Успехите не закъсняват. Първите медали от републикански първенства са факт. Момчетата Антон Гочков, Стефан Аврамов, Костадин Иванов Новаков, Костадин Атанасов Новаков, Николай Новаков, Венелин Милконски, Николай Илиев, Виделин Алексиев и др. са в непрестанна конкуренция, която допринася за постигане на високи резултати. Кремена Иванова и Мариета Иванова също започват да печелят медали от отговорни състезания. По това време са преиздадени много от наличните карти благодарение на Симеон Асенов. III СОУ си остава базово училище за развитие на ориентирането.
В началото на 90-те години ориентирането в Сливен и развитието на клуба са в застой. Чак през 1994 година започва да се чувства ново съживяване на дейността на клуба. Това се дължи на промените в организацията които налага Фотин Димитров. В две отделни училища са назначени 4-ма инструктори - Богдан Славов и Марин Маринов от V СОУ, Красимира Гинчева и Петър Марков от III СОУ. През 1995 година в клуба идва да работи Илиан Дянков, който завършва започнатото от предните години. Наложилите се промени в законодателството на страната налагат клуба да се регистрира като самостоятелно юридическо лице през 1997 г.. Председател от тогава до сега е Богдан Славов. Преиздаването на култовата карта на Хамам баир през март 1995 година допринася в най-голяма степен за резултатите, които са постигнати през последните години. Клуба става водещ в страната и е емблематичен със своите състезатели. Основно в Спортен клуб по ориентиране се работи с деца, като всички усилия са насочени към тяхното израстване като състезатели. На ориентирането се гледа като на спорт, а не като на туристическа дисциплина. Обаче в никакъв случай не трябва да се разграничава клуба по ориентиране от туристическото дружество. Сто годишната традиция на ТД"Сините камъни" е основен двигател в развитието на ориентирането в град Сливен.
Първия медал от новото поколение състезатели по ориентиране е на Полина Паскалева от Републиканското първенство през 1995 г. - бронзов медал. Полина става и първата републиканска шампионка на град Сливен през 1996 г. в Силистра. През 1999 година Стефан Христов пък става първия Балкански шампион по Ориентиране на Сливен. Същата година на Световно младежко първенство 50% от националния отбор на България е от Сливен - Ивелина Иванова, Полина Паскалева, Стефан Христов, Кирил Йовчев и Андрей Абаджиев. Клуба е на 2 място в класацията на клубовете по ориентиране на страната за 1999 г., като на Републиканско първенство в Разград са постигнати наистина впечатляващи успехи - от шест щафети само една не успява да се окичи с медали като е класирана на 4-то място.               Издадени бяха нови карти 1998 г. Абланово, 1998 Хамам баир, 2001 село Бяла, 2002 Спортен комплекс. Тези карти допринасят за популяризирането на ориентирането в града ни. Състезанията купа "Стоте войводи", купа "Симона" са с многогодишни традиции.              През следващите години клуба жъне резултати на почти всички състезания. Стефан Христов и Полина Паскалева отново са Балкански шампиони този път в Македония. Стефан Христов е избиран два пъти, а Полина Паскалева един път в 10-те най-добри спортисти на град Сливен. Това показва, че спорта е и обществено признат в общината.
В началото на 1999 година организацията в клуба е променена. Всички членове се ангажират до колкото могат в работата и ето, че резултатите не закъсняват. В ръководството вече са д-р Иван Бояджиев, Радостин Димитров, Красимира и Христо Гинчеви, Банчо Събев, Миглена Маринова, Радостин и Даниела Пееви, Нено Дянков, Красимира Дянкова, Антон Гочков, Венелин Милконски, Фотин Димитров, председателя Богдан Славов. Преиздаването на картата на "Карандила", като забележете тя е реамбулирана и изчертана изцяло от сливенска бригада под ръководството на Веселин Илиев от Стара Загора води до перфектно организарани и проведени Държавно първенство за Мъже и Жени 12-18 години през юни 2002 и Държавно нощно първенство през 2003.
	От 2000 година започва да изгрява и звездата на Кирил Николов "Дизела", който благодарение на конкуренцията в отбота и неоспоримия си талант заема призови места на почти всички състезания които участва. Става републикански шампион няколко пъти за да се стигне до паметен успех през 2003 година. На световното първенство за мъже в Швейцария той постига най-добър резултат постиган някога от българин на такъв форум. Преди това той има забележителни успехи на Младежките световни първенства в Чехия и Испания. А какво би било ако не бе пренебрегван за участие на Младежкото световно първенство в България ?
В последните две години в отбора има смяна на поколенията. Новите деца които са получили начална подготовка от единствения вече инструктор Красимира Гинчева постигнаха добри резултати на състезанията от Държавния календар. Комплектоването на отбора не е направено рационално. Това обаче не пречи да има добри резултати. Открояват се постиженията на Иван Бояджиев. Той в последните две години е постоянен представител на клуба в националния отбор. Обаче, медалите на щафетата на Държавното първенство за Ж 20 години през 2003 в село Мийковци, взети от 14 годишните сливенски момичета Антоанета Георгиева, Силия Гинчева и Елица Пеева ни довеждат до размисъл. Или нашите състезателки са много добри или просто в страната има сериозно отстъпление на занимаващи се със спорта ориентиране. Но за съжаление май втората предпоставка е налице. ……2004 година започна с амбициозни планове от страна на повечето активно занимаващи се състезатели. Някой от тях са с претенции за класиране в националните гарнитури на страната, но това не се постига само с желание, а с много труд. Остава да запишем в историята и двата най-големи скандала свързани с отбора на Сливен. На Републиканското първенство през 2000 г. в село Шкорпиловци постиженията на Кирил Николов “Дизела” в класическата дистанция и Калоян Гинчев в спринта хвърлиха в размисъл много от тренъорите, деятелите и състезателите. Те все още не могат да си обяснят добрите времена на нашите момчета, но да си кажем честно те си ги постигнаха с много, много труд.
………Историята на Спортен клуб по Ориентиране “Сини камъни” не е завършена. Тя и в този момент се пише и се надяваме да е така и занапред………..